Манастир "Свети Архангел Михаил"

Трънският манастир "Свети Архангел Михаил" е разположен на около 2 км. северно от град Трън, сред живописна местност, в непосредствена близост до Трънското ждрело. До манастира се стига за около 20 минути пеш по пътека, която тръгва от ляво на  пътя за ждрелото,точно преди един от няколкото  мостове над река Ерма.

Манастира  е основан по време на Второто българско царство. Смята се, че е връстник на Погановския и Одоровския манастир, като при разрушаването на последния са пренасяни материали до тук.

От някогашния манастир "Св.Архангел Михаил"е останала само манастирската църква. Жилищните и стопански сгради, преизграждени в последните десетилетия, сега не съществуват.

Манастирският храм  е еднокорабна, триконхална църква, към която са пристроени нартекс, в същата строителна техника и архитектурен стил, и екзонартекс от ново време. Първоначалната църква е с удължен кораб, с полукръгла, дълбока апсида и с два полукръгли отвън и отвътре певника. Трите конхи са прорязани от малки, амбразурни прозорчета. В центъра на сградата чрез арки и панданиви е изграден осмостенен барабан, върху който стъпва сферичен купол. На барабана между колонките има седем прозорчета, които подсилват осветлението на храма.

На южната стена отвън има три ниши. В последно време в две от тях са изписани фигурите на двама игумена.

Църквата  е втората църква у нас от този тип и втората от някогашните земи от поречието на Ерма. Тя има буквална аналогия с църквата "Св. Никола" при Пещерския манастир (при решението на наоса) и с църквата на Погановския манастир в днешна Сърбия. Въз основа на архитектурните данни църквата Архангели може да се отнесе към XIV — XV в. Още тогава стените й са били изцяло изписани. По-късно, през XVII в., стенописите в по-голямата си част са преизписани, но и от тях днес са запазени само отделни фрагменти. Стените на по-голямата част от църквата са покрити с циментова замазка и живописният слой е унищожен. Стенописите и от двата периода са изпълнени в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен над фин грунд, положен над хоросанова мазилка.

От стенописите от XIV — XV в. са запазени в олтарното пространство от двете страни на апсидата Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Христос Жертва от проскомидийната ниша и декоративни орнаменти от стилизирани акантови листа в северозападния ъгъл. На северната стена от олтарното пространство личат отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане в ада. На южната стена все още личи допоясното изображение на пророк Соломон от пояса със старозаветните пророци. Запазени отделни части са от правостоящите фигури на пророци, изписани в осмостенния барабан под купола над наоса и надписът от основата на барабана, съдържащ текст от Снемане от кръста. Стенописите от първия период въз основа на стиловите особености се отнасят към XIV —XV в.

По-късно през XVII столетие, вероятно след някакво разрушаване на църквата, стените й били преизписани. Тогава в проскомидийната ниша над старото изображение Христос Жертва е изписано ново, запазено днес само в долната си част. Към втория период се отнасят всички останали стенописи от олтарното пространство— Великите църковни отци, Св. Никола, Св. Василий, Св. Григорий, Св. Йоан Златоуст, които фланкират централната сцена от божествената литургия — Мелизмоса. Над прозореца е изписан Христос, а от двете му страни архангелите Гавраил и Михаил. Третият живописен пояс от апсидата е зает от Евхаристията, а над нея е изписан образът на Богородица Ширшая Небес с Христос. На източната стена в дясно от апсидата е изписан Св. Роман, а на южната стена в олтарното пространство са поместени Св. Кирил Александрийски и Св. Власий. Над тях, в самостоятелни полета, са изписани Симеон Стълпник и Св. Янакий. В олтарното пространство е запазен и цокълът — първият пояс, който е зает изцяло от окачена бяла драперия с тъмни пояси. В южната конха след махането на варовата бадана са ризкрити части от втория пояс с три изображения на правостоящи светци — Св. Йоан Кръстител, Св. Антоний Велики и неизвестен светец, и изображенията на трима светци в медалиони — Св. Йоан Милостив, Св. Мина и Св. Виктор Победител. В олтарното пространство над стенописите от XVII в. в югоизточния ъгъл са изписани допоясно изображение на Богородица— на източната стена, и образ на неизвестен светец и на Св. Никола, от южната стена. Към същия период се отнася и един декоративен орнамент, който разделя пояса на правостоящите фигури от пояса с медальоните. Към късните стенописи принадлежат и изображенията от купола на притвора. В центъра на полусферата е изписан образът на Богородица Ширшая с медалион на Христос на гърдите й. Под това изображение на стените на цилиндричния барабан са изписани Евангелистите, от които са запазени техните символи— лъвът и орелът, а в основата на барабана вероятно са изписани сцени от Богородичния акатис. От тези сцени са запазени само отделни фрагменти.

Декоративен орнамент от растителни мотиви е изписан над дъгата на арката над входа на нартекса. Към времето на едно от по-късните преизписвания на църквата, XVII — XVIII в, принадлежи и иконостасът на църквата.

Стенописите от втория период, както и иконостасът на манастирската църква Архангели Михаил и Гавраил принадлежат към български иконографски школи и разкриват тяхното творческо развитие през столетията на късното средновековие и ранното възраждане.
Интересен е вотивния паметник с латински надпис употребен в "олтарната трапеза", намерен е в местността "Прекръсье",на левия бряг на р.Ерма,на 1 км. източно от с. Ломница.Според специалистите там е имало антично светилище,а по-късно и християнски храм,сега на мястото е поставен оброчен кръст.Според преданието в тази местност е било старото мнастирище "Св. Рангел",но с настъплението от Пирот  на някой си арам-башия  със своята орда,обителта била опустушена и по-късно  преместена на сегашното си място. Дълго време "светия престол" стоял  там,след което бил местен от място на място, докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир. Освен "Цветето на Живота"  издялано в основата на "олтарната трапеза" се чете и следния надпис: 

Sancto
Casebono
sacrum
pro salute
M(arci) Antonin[i]
Felicissimus
ib(ertus).

Датиран е в началото на ІІІ век от Христа,
при римския император Каракала (211-217 г.).
Камъкът е бил видян и за пръв път описан от
проф. Константин Иречек през 1884 г

Манастирът е обявен за паметник на културата.

Дарения

Дарителска сметка за реставрацията на манастира „Св. Архангел Михаил" в гр.Трън: IBAN BG84STSA93003100256900, BIC STSABGSF, БАНКА „ДСК" ЕАД ТРЪН, получател: Община Трън за реставрацията на манастира „Св. Архангел Михаил"

Искаме да изкажем специални благодарности на следните лица и институции за тяхната помощ:

precessionmedia

Местоположение

Контакт

Импресум

Ефимерий на манастира "Свети Архангели Михаил и Гавраил" - Свещенник Николай Пешов, Трънска духовна околия, част от Софийска епархия към Българската православна църква със седалище на архиерейско наместничество - град Трън.